Седите в задръстване, закъснявате за важна среща и наблюдавате как отминават минутите. Вашият хипоталамус, малка контролна жлеза в мозъка ви, решава да подаде сигнал: Изпратете хормоните на стреса! Тези хормони на стреса са същите, които предизвикват реакцията в тялото наречена „бий се или бягай“. Сърцето ускорява, дъхът се забързва, а мускулите са в готовност за действие. Този отговор е създаден, за да предпази тялото при спешни случаи, като го подготви да реагира бързо. Но когато това състояние продължава ден след ден, това може да изложи здравето на сериозен риск.
Стресът е естествена физическа и психическа реакция на това, което ни се случва. Всеки изпитва стрес от време на време. Всичко от ежедневни задължения като работа и семейство до сериозни събития може да предизвика стрес. При краткосрочни ситуации стресът може да бъде от полза за здравето, тъй като ни помага да се справяме с потенциално сериозни ситуации.
Но ако тази реакцията към стреса продължи по-дълго и тялото е в режим „бий се или бягай“ продължително време, това може да повлияе на здравето. Хроничният стрес може да причини различни симптоми като:
- раздразнителност
- безпокойство
- депресия
- главоболие
- безсъние
Централна нервна и ендокринна система
Централната нервна система (ЦНС) отговаря за състоянието „бий се или бягай“, в която изпадаме в отговор на стреса. В мозъка хипоталамусът подава сигнал на надбъбречните жлези да освободят хормоните на стреса адреналин и кортизол. Тези хормони ускоряват сърдечния ритъм и изпращат кръв, която бърза към областите, които се нуждаят най-много при спешни случаи – мускулите, сърцето и др.
Когато усещаният страх изчезне, хипоталамусът трябва да каже на всички системи да се върнат към нормалното. Ако ЦНС не успее да се нормализира или ако източникът на стрес не изчезне, реакцията ще продължи. Оттам лесно може да се стигне до състояние на хроничен стрес.
Хроничният стрес е фактор за поведения като преяждане или недостатъчно хранене, злоупотреба с алкохол или наркотици и социално дистанциране.
Дихателна и сърдечно-съдова системи
Хормоните на стреса засягат дихателната и сърдечно-съдовата система. По време на реакция на стрес вие дишате по-бързо в усилието си бързо да разпределите богатата на кислород кръв в тялото си. Ако вече имате проблем с дишането като астма или емфизем, стресът може да затрудни още повече дишането.
При стрес сърцето също помпа по-бързо. Хормоните на стреса карат кръвоносните съдове да се свиват и да пренасочват повече кислород към мускулите, така че ще имате повече сила за действие. Но това също повишава кръвното налягане.
Честият или хроничен стрес кара сърцето да работи прекалено усилено твърде дълго време. А когато кръвното налягане се повиши, нарастват и рисковете от инсулт или инфаркт.
Храносмилателната система
При стрес черният дроб произвежда допълнително кръвна захар (глюкоза), за да осигури повече енергия. Ако сте подложени на хроничен стрес, тялото може да не успее да се справи с това допълнително количество глюкоза. Хроничният стрес може да увеличи риска от развитие на диабет тип 2.
Приливът на хормони, учестеното дишане и повишената сърдечна честота още могат да разстроят храносмилателната система. Често се повишава склонността към киселини в стомаха или рефлукс благодарение на увеличаване на стомашната киселина. Стресът не причинява язви, но може да увеличи риска от възникването им и да предизвика действащи язви.
Стресът също може да повлияе на начина, по който храната преминава през тялото, което води до диария или запек. Възможно е също да се появят гадене, повръщане или болки в стомаха.
Мускулна система
Мускулите се напрягат, за да се предпазят от нараняване, когато сте под стрес. Те са склонни да се освободят отново, след като се отпуснете, но ако стресът е постоянен, мускулите може да не получат шанса да си починат. Стегнатите мускули причиняват главоболие, болки в гърба и раменете и болки в тялото.
Сексуалност и репродуктивна система
Стресът е изтощителен както за тялото, така и за ума. Не е необичайно да загубите сексуалното си желание, когато сте под постоянен стрес. Докато краткосрочният стрес може да накара мъжете да произвеждат повече от мъжкия хормон тестостерон, при хроничен стрес този ефект се губи. Ако стресът продължи дълго време, нивата на тестостерон при мъжа могат дори да започнат да падат. Това може да попречи на производството на сперматозоиди и да причини еректилна дисфункция или импотентност. Хроничният стрес може също да увеличи риска от инфекция за мъжките репродуктивни органи като простатата и тестисите.
При жените стресът може да повлияе на менструалния цикъл. Това може да доведе до нередовни, по-тежки или по-болезнени периоди.
Имунна система
Стресът стимулира имунната система, което може да бъде плюс за спешни ситуации. Тази стимулация помага да се избегнат инфекции и да се заздравят раните. Но с течение на времето хормоните на стреса отслабват имунната система, така че реакциите на тялото към чужди нашественици намаляват. Хората с хроничен стрес са по-податливи на вирусни заболявания като грип, обикновена настинка и други инфекции. Стресът също може да увеличи времето, необходимо за възстановяване от заболяване или нараняване.