Изследванията показват, че диетата на човек може да повлияе и на имунното му здраве.
Храненето може да повлияе на микробиома, функцията на чревната бариера, възпалителните процеси и функцията на белите кръвни клетки. Всички те по един или друг начин оказват влияние и на имунната функция.
Диетите по западен модел съдържат голямо количество наситени мазнини, преработени храни, добавена захар и сол. Изследванията показват, че тези диети могат да предизвикват възпаление и променят функцията на имунната система, насърчавайки развитието на заболяването.
За разлика от тях, диетите, богати на пълноценни храни, като зеленчуци, плодове, ядки, бобови растения и морски дарове, и с ниско съдържание на преработени храни могат да намалят риска от заболявания и да насърчат здравословната имунна функция.
Дефицитите на хранителни вещества, включително витамин D, цинк и витамин С, също могат да повлияят на имунния отговор. Такъв недостиг често се установява при хора които консумират преработена храна с ниско съдържание на цели, богати на хранителни вещества храни.
Въпреки че е вече ясно, че изборът на храна влияе върху цялостното здраве, включително имунната функция, взаимодействието между диетата и имунното здраве е изключително сложно. Учените все още научават как храните, които човек консумира, могат да помогнат или да навредят на имунната функция.
Какви са ефектите от нездравословните диети
Храни и напитки, които оказват значително влияние върху нивата на кръвната захар, като газирани напитки, бонбони, подсладени зърнени храни/мюсли и сладки изделия, увеличават нивата на възпалителни протеини, включително TNF-алфа, С-реактивен протеин ( CRP) и интерлевкин-6 (IL-6). Те също така пречат на функцията на протективните имунни клетки, включително неутрофили и фагоцити.
Проучване от 2012 г. установява, че участниците с по-високи нива на кръвната захар имат по-ниски вродени имунни отговори. Те също са имали по-високи нива на CRP, което е маркер на възпалението.
Също така диетите с високо съдържание на добавена захар и рафинирани въглехидрати могат неблагоприятно да променят чревните бактерии, което води до дисбиоза. Тя от своя страна често включва храносмилателни смущения, като подуване на корема.
Експертите също свързват диетите от западен тип с променен имунен отговор поради високите нива на наситени мазнини и добавена сол.
Диета за здравословна имунна функция
Докато диетата с високо съдържание на преработени храни, добавена захар и голямо количество калории може да доведе до имунна дисфункция, режимите, богати на цели, хранителни вещества храни са полезни за имунната функция.
Средиземноморската диета е богата на зеленчуци, бобови растения, ядки, плодове, пълнозърнести храни, зехтин и други здравословни храни. Изследванията показват, че тя може да намали риска от заболяване, да намали маркерите за възпаление и да модулира благоприятно чревните бактерии.
Диетите с високо съдържание на фибри, като средиземноморската диета, насърчават производството късоверижни мастни киселини (SCFA), включително ацетат, пропионат и бутират. SCFA са крайни продукти от бактериалната ферментация в червата и имат ползи за здравето.
SCFA действат локално и модулират имунния отговор. Те поддържат здравето и подобряват имунната защитна функция на чревния епител. Това е важна част от имунната система, която служи като бариера срещу микроорганизмите.
Диетите с високо съдържание на плодове, зеленчуци, зехтин, ядки, семена и мазни риби съдържат високи нива на хранителни вещества, като витамин А, витамин С, цинк, витамин D, В6, В12, мед, фолиева киселина, желязо и селен. Имунната система се нуждае от тези хранителни вещества, за да функционира оптимално.
Експертите знаят, че вегетарианските диети намаляват маркерите на хронично възпаление, като CRP, фибриноген и IL-6. Това може да се дължи отчасти на съвкупността от хранителни и нехранителни компоненти, открити в плодовете и зеленчуците, които подсилват отговора на имунната система.
За да подпомогне имунната функция, човек трябва да се концентрира върху спазването на балансиран режим, богат на цели хранителни вещества, особено растителни храни, като зеленчуци, плодове, бобови растения, ядки и семена. Хората трябва да избягват или ограничават преработени храни с високо съдържание на рафинирани зърнени храни и добавена захар.