Тъй като вариантът Omicron бързо повиши COVID инфекциите, вниманието отново се фокусира върху антителата, и то с право. Те играят важна роля в борбата с вирусите и са важни за предотвратяване на заразяването на нашите клетки. Ето защо някои страни насърчиха поставянето на бустер в отговор на скока на заразите.
Но има проблем. Антителата за COVID-19 не се задържат достатъчно във времето – оттук и желанието за бустери. Всъщност тези допълнителни дози поддържат една наистина добра защита срещу тежко протичане на заболяването. Данните от изследвания обаче предполагат, че при хора, получаващи трета доза от ваксината Pfizer, защитата ще спадне от 75% на 45% през следващите десет седмици от техния бустер. Ето защо учените вече се съмняват дали бустер стратегията е устойчива във времето.
Много изследователи вече насочват поглед към по-широкия и дълготраен имунен отговор на организма ни и по-конкретно към Т-клетките.
Как работят различните имунни клетки?
Когато тялото е заразено, да речем с вирус, то реагира, като произвежда бели кръвни клетки, наречени лимфоцити. Основните типове са В-клетките, които произвеждат антитела, и Т-клетките, които или поддържат производството на антитела на В-клетките, или действат като клетки убийци за унищожаване на вируса. Някои Т-клетки и В-клетки се превръщат в дълготрайни клетки на паметта, които знаят какво да правят, ако отново срещнат същата инфекция.

В-клетките и Т-клетките „виждат“ вируса по различни начини. Най-общо казано, В-клетките разпознават форми от външната страна на вируса, създавайки антитела, които да се прикрепят към тях (като две парчета от пъзел, които съвпадат). От друга страна Т-клетките разпознават части от аминокиселините, които изграждат вируса, включително малки части, които могат да бъдат открити вътре в него.
Вариантът Omicron тревожи много изследователи, защото шиповият протеин – мястото, където се захващат антителата, е силно мутирал. Това пък намалява способността на антителата да се свързват с вируса и да го неутрализират. Въпреки това, тъй като Т-клетките се фокусират върху други части на вируса, такива мутации не би трябвало да ги спрат да го идентифицират.
Данните до момента показват, че случаят е точно такъв. Белтъкът на вируса се е променил много по време на пандемията, така че той винаги може да мутира далеч от обсега на антителата. Т-клетките обаче трябва да са по-малко податливи на вирусните мутации. Т-клетките също така изглежда са много по-дълготрайни в човешкото тяло, отколкото антителата.
Но дали Т-клетките са достатъчно ефективни?
Въпреки че все още се събират данни, постепенно става по-ясно, че Т-клетките играят голяма роля за овладяването на COVID инфекцията.
Изследванията показват, че генерирането на широко реактивни Т-клетки, които разпознават редица вирусни характеристики, е свързано със силен имунен отговор и по-леко заболяване. Обратно, лошият Т-клетъчен отговор е свързан с по-лоши резултати за пациентите. Установено е, че някои хора, които са изкарали тежък COVID, имат постоянни дефекти в отговора на Т-клетките.
Обща характеристика на много от проучванията, демонстриращи ефективността на Т-клетките при COVID, е необходимостта от широк отговор – наличието на Т-клетки (и В-клетки), които разпознават множество характеристики на вируса. Смята се, че това може да е ключът към дълготраен имунитет или по-леко заболяване.
Този широк имунен отговор може да се простира дори отвъд този коронавирус конкретно. Вирусът COVID-19 е бетакоронавирус и има няколко бетакоронавируса, които вече ни заразяват, включително такива, които причиняват обикновена настинка. Споделените характеристики между тези вируси, причиняващи настинка, и COVID-19 може да означават, че Т-клетките, които вече имаме, ни предпазват от COVID-19 сега. Разкриват се доказателства за това, както при възрастни, така и при деца.
Какво означава това за ваксините?
Много от ваксините, създадени към днешна дата – включително на Moderna, Pfizer и AstraZeneca – са фокусирани само върху една основна цел на коронавируса – неговият шипов протеин. Тези ваксини са изключително ефективни при генериране на антитела. Те също така стимулират Т-клетъчен отговор към шипа.
Но сега, когато знаем повече за ролята на Т клетките, важността на това да имаме широк Т-клетъчен отговор и въпроса за намаляването на антителата, може би трябва да помислим за друга стратегия. Най-логично би било това да е стратегия за генериране на Т-клетки и насочване към повече от само един протеин.
Работата вече се движи в тази посока. От края на 2021 година се провеждат ранни тестове и изпитания на ваксини, които могат да предизвикат много по-широк имунен отговор. Тези нови ваксини може да са ключът към повишаване на съществуващия имунитет и генериране на дълготрайна защита срещу тежко заболяване от цял набор от варианти на коронавирусната инфекция.