Световната здравна организация изброява около 170 ваксини срещу COVID-19, които се разработват по целия свят. Въпреки че всяка от тях е по един или друг начин различна, те могат да се групират в 4 основни типа в зависимост от технологията, която използват. Някои от тези технологии са вече изпитани и проверени във времето, докато други са съвсем нови за човечеството.
Но всички те се опитват да постигнат едно и също нещо – имунитет срещу вируса Те правят това, като стимулират имунен отговор към антиген, молекула, открита върху вируса. В случая на COVID-19, антигенът обикновено е характерният spike протеин, открит на повърхността на вируса, който той използва, за да нахлуе в човешките клетки.
Ваксини базирани на ДНК/РНК
ДНК и РНК ваксините използват генетичен материал от вирус или бактерия (патоген), за да стимулират имунен отговор срещу него. В зависимост от ваксината, генетичният материал може да бъде ДНК или РНК, като използването на РНК спестява няколко стъпки в процеса пред инжектирането на цяла ДНК. И в двата случая генетичния материал предоставя инструкции за получаване на специфичен протеин от патогена, който имунната система ще разпознае като чужд (антиген). Това създава имунен отговор и вие ще сте защитени следващия път, когато срещнете вируса.
Това е сравнително нова технология във ваксинирането. Въпреки че се разработват ДНК и РНК ваксини срещу различни заболявания, включително HIV, вирус Zika и др., до момента никоя от тях не беше одобрена за употреба от хора.
Кои ваксини са такива: Pfizer-BioNTech, Moderna
Предимства
- те са относително лесни за производство
- имунният отговор включва Т и В клетки
- безопасни са, тъй като фрагментите на ДНК/РНК не причиняват COVID-19
Недостатъци
- такъв тип ваксина никога до сега не е била лицензирана за хора
- тъй като те позволяват да се направи само фрагмент от вируса, те могат да предизвикат слаб или недостатъчен защитен имунен отговор
- някои от тях имат по-специфични изисквания за съхранение при много никса температура
Векторни ваксини
Този тип ваксина използва безопасна, модифицирана версия на вируса – известна като „вектор“ – която да предостави генетичен код за производство на антигена в тялото. Във ваксината срещу COVID-19 това са спайк протеините, открити на повърхността на коронавируса.
След като клетките на тялото са „заразени“, това експресира голямо количество антиген, който от своя страна предизвиква силен имунен отговор. Ваксината имитира това, което се случва по време на естествена инфекция с определени патогени – особено вируси. Пример за вирусна векторна ваксина е rVSV-ZEBOV ваксината срещу ебола.
Кои ваксини са такива: Oxford-AstraZeneca, Sputnik V
Предимства:
- Ваксината, базирана на вектори е позната технология
- Използването на вирус като носител води до по-силен имунен отговор
Недостатъци:
- Тези видове ваксини са сравнително сложни за производство
- Ако човек вече се е срещал с “вектора”, това може да намали ефикасността на ваксината
Ваксина с протеин-базиран антиген
Тези ваксини освобождават директно в тялото протеините (антигени) или части от протеини на коронавируса, вместо да носят инструкции за изработването им от човешките клетки. Имунната система открива тези частици от вируса и реагира с имунен отговор. Тези протеинови частици не са способни да причинят заболяване, за това този тип ваксина се счита за безопасна.
Кои ваксини са такива: Novavax, Sanofi
Предимства:
- Такъв тип ваксини вече са утвърдени и използвани (например срещу хепатит В)
- Не съдържа живи компоненти, така че няма как ваксината да отключи заболяване
Недостатъци:
- По-сложни са за производство
- Може да е нужно да се комбинира с други вещества, които стимулират имунитета
Ваксина с цял вирус (деактивиран или отслабен)
Тези ваксини използват отслабена или деактивирана форма на патогена, която кара организма да задейства защитен имунен отговор. Това е най-старият метод за производство на ваксини. Тези ваксини използват цели вируси и се делят на два вида – живи и деактивирани ваксини. При единия вид се използва отслабен вирус, който все още може да расте и да се размножава, но не причинява заболяване. В другия случай се използва деактивиран вирус, чийто генетичен материал е унищожен чрез топлина, химикали или радиация, така че той не може да зарази клетките и да се репликира, но все пак може да предизвика имунен отговор.
И двете са изпитани и тествани начини за ваксинация, които са в основата на много съществуващи ваксини – включително тези срещу жълта треска и морбили (живи ваксини), или сезонен грип, полиомиелит, хепатит А (деактивирани ваксини).
Кои ваксини са такива: Sinovac и Sinopharm (деактивирани ваксини)
Предимства:
- Ваксините с цял вирус са проучени и утвърдени
- Отслабеният вирус предизвиква силен имунен отговор
- Деактивираният вирус е безопасен, защото не може да се репликира
- Лесни са за производство
Недостатъци:
- Ваксина с отслабен вирус може да не е напълно безопасна за хора с компрометирана имунна система
- Ваксина с деактивиран вирус не е толкова ефективна, както тази с жив вирус